Земята под краката им я няма.
Така са произведени.
Пасажерите и капитана

Страстно е нашето бързане.
Вързано за каиша на тленното, 
разхожда ни стрелка на часовник. 

 ЛЮШ
Поклащташ се стремглаво в избраната посока 
(най-често започва назад). 

 Като звук след продължително мълчание.
Като куршум,
като крясък на птица,

 
 Кости от бити биволи полагат основата на свободна кошара.
-Загубил съм роклята си - крещи мъжкаря и ридае по липсващото звено.