I am soo awey 
from the right wey,
let me runawey, please!

Така вървят към бъдеще несротно,
сиромах свободен и беглец охолен.
Движат се по тънка нишчица над ада,

Дъжда валеше като мост към рая,
а долу ада бавно към земята пропълзя.
И хората невидими - неусетно тичаха към края,

..спира шепота на устните,
разкъсващи думите хвърчаха покрай мен
впиваха се в сърцето ми....

Разкъсани от дни безбожни...
ридаещи тела - прокажени съдби...
и спомени