Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: bidbilionka
Категория: Поезия
Прочетен: 284635
Постинги: 181
Коментари: 273
Гласове: 1039
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
24.04.2007 21:20 - Опасна работа
Автор: bidbilionka Категория: Други   
Прочетен: 794 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.04.2007 21:51


image

От тук минавам всеки път когато сутрин отивам на даскало пеша. 
Неведнъж съм се радвала на небето и съм мечтала на фона му, но само онази сутрин се спрях и снимах пейзажа с телефона си. Естествено неможах да уловя величието и несравнимата картина, но поне това ми остана за спомен. Красиво е,нали!?. Далече от цивилизацията.

image

Тук вече сме по-близо до цивилизацията. Можем да открием високоинтелигентни хора като учителите и някой отлични ученици, който играят на котка и мишка. 
Мишките сме ние (учениците) дето се чудим каде да се скрием да изпушим по някой фас набързо, докъто учителите следват указанията на директорката и проверяват околноста  за такива димящи. Дори тя самата не веднъж ... с бинокъла... опасна работа,а уж вече сме големи хора в демократична европейска...ама аха тц тц тц...
Поне още не са ни развалили природата, ама вече започнаха. 
На Пампорово има сумати хотели, че то жителите на Смолян не сме толкова... тц тц... не остана гора на корортчето ни. Вече сигорно няма да има къде да берем гъбки, да ходим на питници, да джъткаме по зелената площ..... е поне ще имаме в изобилие басени, но никой няма да може да си ги позволи...мхм... вече няма да е тихо и спокойно градче... да,така е.

image

Ето какво се случва с гората ни... ужас. Но това е нищо сравнение с останалото,просто се чудех на този бор.... как още се държи,кое го кара да не се предава на бурите,който скоро събориха много като него.

image

Отново вдигнах очи към небето, него поне скоро няма да променят, нито да продадът... но кой знае?!.
И така си останах замислена с поглед насочен нагоре... замечтана ...


image А когато стигнахме до тук - Дяволското гърло" в Триград - пред входа на пещерата се сетих колко нищожни сме ние хората и колко сме глупави, недоволни и алчни, ние сме прашинки в очите на Природата, но злобата, суетата и алчността ни са това,което я убива.


Е, лека нощ! Аз си лягам в мекото легло направено от цивилизовани хора, в къща далеч от цивилизацията и мисли втренчени към непознатото.
Пожелавам ви като се събудите, да се сетите за мен и да погледнете изгрева, все пак, където и да сте той си остава красив и неописуем.



Тагове:   опасна,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене