Главата ми в затвор
раздирана от собствения си позор.
Очите ми един отвор
към чужд за мислите ми кръговзор.
Безсмислено в едно легло се любят небето и водата,
възседнал вятърът едно петно,
седло направил е, от облаче от вчера отрезняло.
Пришпорва небесата.
И гледам таз картина,
тя бързичко и си замина.
Сърцето ми претупва си - там между ребрата,
сляпа е душата ми за красотата.
Блее някаква надежда замечтана,
омаяна и обещана.
Обещана на кралицата Измяна.