Чврвените риби се мятат
в прозрачночистата вода,
а ние цопкаме по белия чакъл.
И чумавите ни усмихнати лица
озъбваха се на дъжда...
който пък от своя страна
влизаше в гърлата ни,
между разреденият строй униформено жълти дъвкачи
после в дробовете и така в кръвта....
Чакъла се разливаше надолу по склона 
и падаше върху покривите
на старите и скромни къщурки.
Те неиздържаха, одавиха се.
А рибите... те се срутиха 
и къщите заплуваха около тях.