Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2017 12:12 - Какво е Бог? Къде е Бог? Богът на Вселената: отвъд религията
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 1544 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Какво не е Буда? 
- отговорът на дзен учител на въпроса
"Какво е Буда?" Какво е Бог? Къде е Бог? Богът на Вселената: отвъд религията

В еволюцията на човешкото самосъзнание и човешките култури - религиите заемат централно място. Човешкото мистично въображение е дълбокия извор на религиозното творчество. Всеки мислещ човек (обикновено в началото на своя живот) достига до някои фундаментални въпроси, които стоят в основата на централизираната религия. Въпроси като: 

Съществува ли Бог? Къде е Бог? Какво е Бог? Кой е истинския Бог? Ако има Бог, който чува молитвите на хората, защо хората страдат? Ако Бог е справедлив и милосърден, защо има толкова много несправедливост в света? 

Отговорите на тези въпроси са и сложни и съвсем прости, едновременно.

Kонцепцията за БОГ е прастаро човешко културно явление. Тя е част от историята на човешките култури; част от устройството на човешката психика, както и част от процеса на еволюция на човешкото самосъзнание.

В онези предисторически времена - в началото на генезиса на религиозната мисъл - духовното и ритуалното били ядрото на културата. Обредите и ритуалите са били част от човешкото поведение - социално и когнитивно - от самото начало на еволюцията на човешкото самосъзнание. Така, че, концепцията за БОГ - като продукт на еволюцията на религиозната мисъл - трябва да се разглежда многослойно и многоизмерно, за да бихме могли да достигнем до озарение. Трябва да потърсим отговорите исторически, географски, културно, антропологично. Но най-вече за да добием по-задълбочено разбиране на човешката религиозна мисъл, трябва да я разглеждаме през призмата на човешката психика.

Някои хора се посвещават да търсят отговорите в "свещените книги", други - в "науката". Никой от тях не ги открива, защото ги търсят извън себе си. Религията дава утеха на тези, които не търсят отговорите докрай, а атеизма е убежището на онези, които са се отказали от търсенето.

Хората отдавна търсят своя създател. Бог. Но какво е Бог?

imageГорната снимка от орбиталния телескоп Хъбъл разкрива драматична космическа мъглявина в различни електромагнитни спектри (цветовете). Ширината на снимката е от порядъка на 45.000.000.000.000.000 км. разстояние.

Нека като предварителна забележка си припомним необходимостта да разглеждаме религията и религиозните концепции през очите на човешката психика.

Концепцията за Бог като "върховен създател", "космически родител", "божествен наставник" удовлетворява фундаментални психологически потребности - нуждата от вяра, от надежда, от добър късмет, от усещане за закрила, от родителско наставление. Потребности, които са подпомогнали хората в успешното им справяне със стреса от големия, неразбираем и страшен свят, в който живеем. Свят видим и невидим.

Религията представя Бог като човек с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават. Боговете на различните религии са различни - според потребностите, които удовлетворяват и - естествено - според културите, на които служат. Да, Боговете служат на хората. Не е обратното. Боговете на различните религии притежават характеристиките на самите култури. Например, боговете на древен Египет и Месопотамия отразяват идеализирани образи и колективни образи на самите хора в онези култури. Древногръцките богове също олицетворявали древногръцката култура. Или, с други думи хората могат да се познаят по боговете им.

По повод на горното заключение, какво да кажем за Боговете на "трите големи религии", например? Ревниви, гневни, жестоки, несправедливи, строго патриархални. Неслучайно, всички тези елементи са водещи в религиите на Евреи, Християни и Мюсюлмани. Не само в религиите им, а и в техните култури. 

Да помислим:

Нима една върховна, всемогъща същност като Бог - т.е. персонифицирано олицетворение на самата реалност - би могла да прилича на човек? Нима една космическа същност като Бог би изпитвала низки човешки страсти като гняв, ревност, желание за отмъщение? Как да обясним странните наклонности на "вездесъщия религиозен Бог" да дискриминира жените? Що за култури биха се ръководели от сексистки религии с мизогинни Богове? Как може хората да вярват в такива примитивни религиозни представи? Да вярват в БОГОВЕ, които страдат от човешки предразсъдъци и човешки емоции?

Нима една вселенска и вездесъща същност като един върховен Бог би имала предпочитания към тази или онази човешка религия? Нима наистина хората вярват, че Бог има религия? Нима наистина хората вярват, че Вселената е религиозна?Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, наподобяват хора.

Трудно за осмисляне? Не бързай. Просветлението е продължителен процес.

Боговете в човешките религии наподобяват стилизирани хора и страдат от човешки предразсъдъци. Което е съвсем естествено, все пак хората създават Боговете по свой образ и подобие. Но, има и още нещо. Идеята за върховно божество, което създава света и хората, е като колективна проекция на един върховен стилизиран родител. Ролята на родител и закрилник особено се откроява в концепцията за Бог. Родител който насърчава, поощрява, защитава и наказва своите деца - хората. Като грандиозна колективна проекция на дълбоко залегналия архетип на родителя майка-баща в човешката психика. Хората проектираме себе си върху самия космос. Себе си и своите когнитивни процеси.

Всъщност, религиозността издава една фундаментална психологическа незрялост. Религиозните хора могат да бъдат така наивни по детински или фанатични до крайност като незрели тийнейджъри. Религиозните хора, обаче, никога не порастват. Никога не достигат истински онази вътрешна, душевна зрялост, която идва с осъзнаването в аналитичния творчески процес на пробуждането на самосъзнанието. Религиозните хора са заслепени, невежи, дълбоко заспали в своята механична ритуалност.

Днес има много религии и привържениците на всяка от тях смятат, че тяхната религия е най-права и най-богоугодна, че техния бог е истинският, а всички останали - не са. Тоест, хората са привикнали да живеят с шизофренната идея, че - от една страна - Богът на тяхната религия е единствен и, че "истинската божествена мъдрост" е низпослана само в тяхната религия. Но, от друга страна, същия този единствен Бог е дал на другите хора фалшиви религии, за да ги заблуждава или защото има специални преференции към определени групи хора и народи. За някои религии идеята за Бог е изключително персонална, като в Юдеизма например, където еврейския Бог си е само техен. За други религии, идеята за Бог е универсална истина, която трябва да бъде разпространявана по света с огън и меч, като в Исляма и Християнството. За трети, пък, идеята за техните Богове е дълбоко философска и недостижима за невежите неверници, като в Индуизма.

Религиозните вражди са в основата на много войни и много омраза от хиляди години и все още продължава да бъде така. Толкова много омраза, толкова много вражда и толкова много кръв - в името на Боговете. Хората се мразят и убиват едни други в името на своя Бог и своята религия. Колко безумно е всичко това? Сякаш само вярващите се оказват неспособни да прозрат колко налудничаво е всичко това. Всички "праведни люде" "дърпат" космическата "черга" на вселенското благоразположение към себе си, без да осъзнават, че в основата на религиозните вражди лежат най-обикновени първични инстинкти и неосъзнатост.

За да има културен прогрес - истински, творчески и автентичен - е важно да осъзнаем, че религиите са част от еволюцията на човешките култури. Естествено, религиите са част и от еволюцията на човешкото съзнание, тъй като всички тези елементи - човешкото съзнание, човешките религии и човешките култури - са тясно взаимосвързани.

Когато размишляваме върху концепцията за "БОГ" няма как да изключим човешките религии от анализа. За да вникнем в същината и да придобием по-задълбочено разбиране върху сформирането на концепцията "Бог" - като част от човешките когнитивни процеси и еволюцията на религиозната мисъл - трябва да се върнем назад, много назад в началото на човешката история и да свържем поетапното развитие на човешките култури и техните религии като еволюционни процеси в развитието на човешкото самосъзнание.

От началото на човешката история, хората оцеляват и се адаптират към нови и нови земи и континенти. От поне последните 30 хиляди години, човешката култура се развива и надгражда - поколение след поколение през времето и земите. Хората сме любопитни същества и любознателни. Търсенето на знание и разбиране за нещата е заложено в архитектурата на нашия ум. Стремежът към култивиране на нашата среда и стремежа към организация движи развитието на човешката цивилизация. Религията - като човешко културно явление - има основна роля в сплотяване на общността, както и като "скеле" за обществено устройство, още от времето на шаманизма.
По-късно, с появата на първите централизирани цивилизации, се появяват и организираните религии, които от самото начало биват обвързани интимно с устройството на обществото - един Бог, един Цар, а обикновените люде трябвало да бъдат послушни и да не противоречат на волята нито на Царя, нито на Бога. Божествената воля била закон, както и волята на владетеля.

В онези далечни времена, когато хората започнали да обръщат погледите си към небето и да отчитат цикличното движение на обектите в него, смяната на сезоните, развитието на растенията от семенце до зрял плод и да виждат организираната структура на заобикалящия ги свят - заподозрели наличието на разум, по-висш и по-могъщ от човека, който стоял зад всичко това. В началото имало много богове, всеки природен феномен, всяко сезонно събитие и всеки елемент имали свои богове, към които хората се обръщали за да склонят добрата им воля и да дарят хората с успешен улов, добра реколта, плодовитост, любов, победа в битка, възмездие, късмет и закрила. Хората търсили връзка с висшия разум в стремежа си да оцелеят, да благоденстват и да укротят природата. Но има и нещо повече.

Външният свят несъмнено е вдъхновил огромна част от митологията, но духовното ни творчество се основава и на вътрешните преживявания - в онази необятност вътре в нас, наречена психика или душа в нейните несъзнавани измерения. Хората проектирали себе си върху света, както и правели взаимовръзки между явленията във външния свят и вътрешните си душевни състояния. Страхът от неизвестното и от това, което е извън човешкия контрол били силни мотиватори в човешкото ритуално поведение.
Слънцето и природните стихии, например, пораждали страхопочитание у древните хора, те съзнавали своята зависимост от тях и невъзможността да ги контролират, затова отправяли молитви към тях и ги боготворили, в желанието си да ги смирят и спечелят за съюзници в тежката борба за оцеляване. Ала хората усещали в себе си нещо по-могъщо дори от Слънцето и стихиите, нещо, което живеело в тях самите и имало власт над тях. Усещали присъствието на сила в себе си, която ги направлява и движи в живота. Това били първите осъзнати срещи на човешкото съзнание с измерението на своята несъзнавана част. Когато човека разбрал, че е подвластен на своите настроения, емоции и афекти - като наблюдател в собствения си живот. По-късно, тези неведоми вътрешни влияния били възприети като вмешателство "отвъд". Отвъд съзнанието. 

И така постепенно, през хилядолетията, особено в последните няколко хиляди, всичката религия, такава каквато я познаваме днес, постепенно изкристализирала от дълбините на човешката душа. Човешкото душевно творчество заема една огромна част от еволюцията на човешките култури - религията, митологията, философията, изкуството.

Бог е човешка концепция. Боговете на религиите са творение на човешката психика. Човешките религии провъзгласяват своя бог за истински и най-верен, но обективната вселенаима малко общо с религиозната вселена на човешката душа. Истината е, че вселената не е религиозна. Човешките религии са само на хората, нещо повече - религиите са част от процеса на културната еволюцията. Културната еволюция на Хомо Сапиенс. Те са част от процеса на еволюция на човешкото самосъзнание.

БОГ не е това, което религиите си представят. Ако концепцията "Бог" се отнася към персонификация на самата Вселена - дори на самата Реалност - то Бог е всичко. Действителността е информационна и в едни фундаментални нива, всички сме част от тъканта на самата реалност. Ако разглеждаме вселената, в която съществуваме, като божествена манифестация, то всеки атом е част от това божество. Така, както целия космос и всичко в него са били едно цяло преди "Големия взрив".

Бог не е човек. Бог е всичко. Всеки кварк и всеки атом, цялата вселена. Бог е фундаменталната енергия, от която е направено всичко. Бог е велика абстракция, простираща се дори отвъд човешките представи.

Не може да се каже, че Бог е Вселената, но може да се каже, че вселената е божествено проявление, доколкото имаме необходимост да си служим с тези понятия (все пак съдържат известно очарование).

Къде е Бог? Навсякъде. Във всичко. Ако концепцията ни за "БОГ" се отнася към самата реалност, като едно енергийно-информационно проявление, то Бог е във всичко. Всичко е божествено. Всяка струна, всеки кварк, всеки атом, всяка молекула, всяка жива клетка, всяка планета, всяка галактика и всяка космическа мъглявина, заедно с всичко невидимо, което придава вещественост на Великата Вселена.

"Бог е по-близо до човека от вените на врата му"
из Съвършената Сахифа

Религиозните концепции за Бог като вътворяващ справедливост, самокритика и въздържание в човешкото поведение са служили за гръбнак на човешките култури и социалната организация. Космическият родител, който възпитава своите деца и ги учи на себевладеене и еволюция на самосъзнанието. Поне до момента на появата на централизираните цивилизации, когато властта и религията се преплели неразделно. Исторически, в Европа, властта и религията са разделени сравнително отскоро.

Дори в така наречените "секуларни държави" религията присъства ярко не само в културата, но все още и в политиката. Старите религии са морално остарели. Не само морално - интелектуално. Въпреки това, религиозните противоборства все още присъстват ярко в "напредналата" ни култура. Причината за това зло в света не идва от някой зъл бог, а от собствената ни неосъзнатост. От ниските нива на осъзнатост, с които съвременните хора все още живеят като културен стандарт.

Същестува ли (Бог) Вселената? Трудно е да се каже със сигурност. Квантовата природа на действителността е изумителна. Сякаш цялата вселена започва своето начало от някакво свръхсъстояние на безкрайни величини - противоположно на екзистенциалната логика, която познаваме. Някакво квантово не-битие. Трудно е да се каже, дали "обективната действителност" не се намира само в нашите възприятия. Действителността е парадоксална. Освен информационна. Едно е сигурно - в голямата структура на Реалността има още много отвъд нашите възприятия.

"Това, което наблюдаваме в материалната вселена като форми, обекти и физически сили не са нищо друго освен енергийни вариации в структурата на пространството. Материалните елементи са просто привидности. Светът съществува само тук и само сега. Субект и обект са едно. Не може да се каже, че границата между тях някога се е разпадала в резултат дори на процеса на наблюдение, тъй като такава граница изобщо несъществува."
Erwin Schrodinger

Дали, обаче, тези "безкрайности" и "сингуларности" - до които науката достига - не са просто границата на човешкото познание? То със сигурност има граници, макар и понякога изобщо да не ни се струва така. Има нива на истина, като нивата на знание и нивата на прозрение. Има и въпроси, чиито отговори са недостъпни от гледна точка на нашата действителност.

Може би най-странното от цялата реална нереалност на действителността е, че далеч не ни изглежда странна - възприемаме света около нас като място с определен обем, граници, качества и стойности, място на закономерности и предвидимост, в което, сякаш, няма кътче недостъпно за човешкия интелект. Сякаш хората сме способни да осмислим и разберем цялата Вселена, сякаш самата действителност е направена така, че да можем да я разбираме и изследваме. А може би, просто така ни се струва. Защото човешкия ум е настроен да възприема само определени честоти от тази действителност и всичко, намиращо се отвъд този диапазон е недоловимо за нас, като че ли несъществува. 

Когато човек осъзнае всичко това, започва да вижда плоскогледието и безсмислието на всички религии. Религиите днес вече не обединяват, те издигат стени и прегради, разделят и разединяват. Приучават мисълта на пасивност и я приспиват, преповтаряйки наизустени пасажи от стари текстове до умопомрачение. Конфликтите на всякакви фронтове са безконечни, а разрешенията им винаги преходни и нетрайни. Повечето хора не са свикнали да се разглеждат в душевната си дълбочина, да се изследват, да се наблюдават и анализират самокритично, да осъзнават и да виждат нещата многопластово, а не само едностранно. Живеят като интелигентни животни. Лудост измъчва света и хората се лутат като изгубени сенки. Съзнателност крайно липсва в света днес, осъзнатост на едни по-високи нива. 

Божият храм се намира в човешката душа и там трябва да се съгради, за да бъде обиталище. Хората трябва да се събудят и да изкачат следващото стъпало в колективната си духовна еволюция. Вътрешното развитие е волева еволюция. Еволюция на ума.

Религията представя Бог като човекоподобно същество, което бди осъдително над човешкото поведение. Хората в миналото не осъзнавали, че този небесен съдник е собственото им самосъзнание. Човешкото самосъзнание, което се пробужда за себе си и иска да се издигне над първичната си природа.

Религиозният Бог не е творец, а творение на човешката психика. Време е да се изкачим на следващото стъпало от еволюцията на човешкото съзнание, човешката култура и човешката цивилизация. Духът на новото време се пробужда в нас. Отвори очите на ума си.  

image

image



Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39747318
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031