За този блог
Гласове: 1039
Постинг
29.11.2006 22:46 -
Нали така, Господи?!.
Господи!
Защо господи ми даде тея ръце?
Ръце където все нещо месет, но нищо не правят.
Ръде дето уж ги има,
ала все сами остават..
Защо господи ми даде тея крака?
Крака дето все се движат.
Вървят напред настрани...
...понякога и назад пристъпват.
Ама, Господи, защо никога незнает къде отиват,
нито дали това е пътят.
А тия очи Боже за какво са ми,
уж все гледат на някъде,
гледат хората - удрящи се,
псуващи се, радващи се,
прегърнати, забързани и ...
...усмихнати.
Гледам ги боже,
а все не ги виждам.
И нали боже и аз уста имам,
ама мойте уста са все намръщени господи.
Защо немога да се усмихна господи?
Молих те господи,
на колене ти падах.
Свещи за теб палих,
а за себе си непожелах.
И пак тебе питам боже,
зашо тея сенки намръщени все се опитват да ме съблекат боже?
Да ми махнат качулката,
да видят лице ми боже?
Та нали то само мое е,
и тялото и погледа ревнив.
И така направих господи-
свалих си качулката,
ала все нещо ме караше пак да я нахлузя ня главата си.
Аз боже само гледах хората,
гледах ги, ала себе си в тях не познах.
Защо ми даде тоя живот, Господи,
след като сама неискам да го изживея,
защо ме накара да се родя - Господи,
след като знаеше, че няма да оцелея?
И се мъча.
Ама...нали и ти си се мъчил господи,
а дали мъчението ми е грях?
Аз до днес на тебе се надявах господи.
Да ми пратиш своя знак,
да ме опътиш, с някоя табела.
Но... нямам време боже,
прости ми.
Прости, че вместо тебе съдих хората,
и вместо теб просщавах им и отмъщвах.
Прости, че за собствените си грешки
на себе си болка причинявах.
Нали така, Господи, ти ме познаваш.
И все пак боже искам да прогледана,
и ... ей така- за малко да погледна и да видя хората.
Да се усмихна с тях,
да ги прегърна,
и да им кажа боже колко ги обичам,
обичам ги -да-въпреки, че ги мразя.
Защо господи ми даде тея ръце?
Ръце където все нещо месет, но нищо не правят.
Ръде дето уж ги има,
ала все сами остават..
Защо господи ми даде тея крака?
Крака дето все се движат.
Вървят напред настрани...
...понякога и назад пристъпват.
Ама, Господи, защо никога незнает къде отиват,
нито дали това е пътят.
А тия очи Боже за какво са ми,
уж все гледат на някъде,
гледат хората - удрящи се,
псуващи се, радващи се,
прегърнати, забързани и ...
...усмихнати.
Гледам ги боже,
а все не ги виждам.
И нали боже и аз уста имам,
ама мойте уста са все намръщени господи.
Защо немога да се усмихна господи?
Молих те господи,
на колене ти падах.
Свещи за теб палих,
а за себе си непожелах.
И пак тебе питам боже,
зашо тея сенки намръщени все се опитват да ме съблекат боже?
Да ми махнат качулката,
да видят лице ми боже?
Та нали то само мое е,
и тялото и погледа ревнив.
И така направих господи-
свалих си качулката,
ала все нещо ме караше пак да я нахлузя ня главата си.
Аз боже само гледах хората,
гледах ги, ала себе си в тях не познах.
Защо ми даде тоя живот, Господи,
след като сама неискам да го изживея,
защо ме накара да се родя - Господи,
след като знаеше, че няма да оцелея?
И се мъча.
Ама...нали и ти си се мъчил господи,
а дали мъчението ми е грях?
Аз до днес на тебе се надявах господи.
Да ми пратиш своя знак,
да ме опътиш, с някоя табела.
Но... нямам време боже,
прости ми.
Прости, че вместо тебе съдих хората,
и вместо теб просщавах им и отмъщвах.
Прости, че за собствените си грешки
на себе си болка причинявах.
Нали така, Господи, ти ме познаваш.
И все пак боже искам да прогледана,
и ... ей така- за малко да погледна и да видя хората.
Да се усмихна с тях,
да ги прегърна,
и да им кажа боже колко ги обичам,
обичам ги -да-въпреки, че ги мразя.
Няма коментари
Търсене