Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: bidbilionka
Категория: Поезия
Прочетен: 283665
Постинги: 181
Коментари: 273
Гласове: 1039
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
01.12.2006 21:14 - По график
Автор: bidbilionka Категория: Изкуство   
Прочетен: 1067 Коментари: 1 Гласове:
0



Ден, от мен унищожен.
И от мен с омраза е претъпкан,
като автобус забързан,
подминаващ хората,
заради своя график.
График, който мразя,
ала следвам 
и с него целите си аз преследвам.
После  -  БУМ!
Гумата на автобуса се спука,
спирам, накъде на кръстопътя
и дори да знам каде е пътя,
как с гума спукана да продължа.
Е, добре де, имам си резервна,
малко време ще отнеме, 
но ще е сменя.
После пак потеглям, отекчена,
и през най красивото минавам,
но не го докосвам, само го развалям,
без да искам. 
Само с погледа си нечовешки вече,
стъпквам, мачкам, казя козята пътека.
Опала, май свърши бензима,
някой трябва пеша до безниностаницията да отиде,
да се скрие от дъжда проливен,
ама никой няма чедър,
та нали до сега бяхме в автобуса,
не бяха запланувани необходимости като чадъри.
И тръгна някой, 
без чадър, по козята пътека,
да донесе бензин,
че нещо спече цялата организация.
Мина час, два даже вече,
и ноща настъпи.
А аз - шофйор ли бях, 
или само пътник,
на предната седалка ли стоях,
или на дъното, с някой ли бях,
сама ли?
На каде отивах?
Май на там, накъдето всички,
май отзад бях седнала
и когато автобуса даваше заден,
аз бях най - отпред.
Та ... чакахме....
Чакахме, някой да свърши наща работа,
да тръгне сам,
защото ние неможехме да зарежем суетността си.
И го чакахме,
ядосвахме се, че закъснява,
по - забързаните започнаха да го псуват,
проклинаха го старите,
а аз съжалявах.
Да - съжалявах, че не тръгнах с него.
Заради моята уж несъществуваша суетност,
мразех се, проклинах се...
и в крайна сметка тръгнах да го търся,
и аз по калната козя пътека.
Колко беше красиво?!
Ах, колко красив е живота на дивите животни,
исках и аз да манеря дивото в себе си,
та и аз да съм част от тая красота.
Есен беше.
Листа различни и цветни,
бяха покрили земята, като килим.
Дъжда ту се усилваше,
намаляше,
ту спираше и пак наново.
И в тъмното едвам вижадах,
с това старо фенерче, 
дето ми е спомен от дядо.
И той добър човек беше.
И вечно скиташе в тъмнината.
С това същото фенерче,
което сега държа в ръцете си.
Е, живота не е идеален,
обаче тъкмо го почувствах в кръвта си.
А после ми замириса не бензин.
Казах си: "Това ще да е безниностанцията"
ама още не виждах светлината й,
нито пък асвалтирана улица.
Спънах се, паднах и усетих 
как лицето ми се оваля в калта,
най-странното беше,че калта миришеше на бензин.
После чух глас,
ридание и измъчен стон.
Стон на познах човек.
И да видях го - същия тоя смелчага,
дето вместо нас - сам опита да помогне.
Хванал се беше в мечи капан.
Крака му - без крак,
само кокъл одран,
И сега? 
Как даму помогна?
След като няма мрежа мобилния ми,
няма път да мине линейка,
немога да се върна за помош.
Та той ще омре.
Опитах се, да го измъкна,
но слаба бях - неможах.
Опитах се да му помогна с думи,
защото съм чувала, че и те лекуват.
Но "няма начин" - ти ми каза. 
"Подай ми огледалото,
вземи безнзина,
отнеси го вместо мен"
Кажи им, че съм изчезнал с парите им,
за да ме мразят - да ме ги е жал.
Да ме проклинат,
да ме търсят и да ме помнят,
макар и с лошо,
то нали лошото най се запомня."
-Няма! - аз ти отговорих,
си така,
защото исках да съм като теб.
Знаех аз, че с същото това огледало,
на което суетно се гледах до днес,
щеше вените си да прережеш.
И да сложиш край на твоята суета.
И аз завиждах ти за тая смелост.
Кибрит извадих от джоба 
на съпите маркови дрехи.
И тубата с безниз разлях по тях
И по твойте дрехи също.
Седнах до теб,
И с огледалото венити те си ти разкса,
и аз без страх примера ти последвах.
И после с последни сили
клечката кибритена запалих,
и огън буен запламтя над нас.
Да изгорим си казах,
да няма и следа от нас,
та да ни мразят вечно,
и теб и мен - нас.
Защото май тогава само нас ще има,
без суетност,
защото няма да ни има - просто е.
Ама сама не го разбирам.
Сега автобуса и без нас ще продължи по пътя,
по асвалта мокър с гуми ще гази и бърза,
защото по гафика всички живеем,
и само по график няма да умрем.



Тагове:   график,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bidbilionka - Ужас
01.12.2006 21:23
...знам,че има мнооооого грешки, но идеята беше готина. Има много омотани изречения, особено в края, за което се извинявам, и...
няма да ги поправям, щото в тях ми е чара. В тъпотата и елементаризма. Макар и скрит.
Обще взето т'ва по-горе е отврад. ЗА което не се извинявам.
цитирай
Търсене