Какво ти става радост моя,
нали до вчера смя се с мен.
Сега защо те хвърли коня,
защо убиваш моя празен ден?

Защо когато всичко любих,
ума, разсъдака загубих...
..и сега понечих да те намразя,
ала видях се в огледалото да лазя.

И затова проклех те радост моя,
защото усмивката за мене е умора.
Ех... радост, маладост... вялост 
за кой ли път те няма ..?
 
..аз ли те изгоних?
...прости ми... че те няма!!!

Много ми харесва как пишеш :)

Mnogo ti blagodqrq, noir ,radva me, 4e ti hareswa.