Счупена кукла...
смачкани книги,
разлистени мисли...
...и някак празната усмивка
Съживява се ...
... за да утихне.
Всеки ден.... капка по капка,
докато не се превърне в океан.
Защото е тихо,
защото е студено,
защото въппреки студа изгарям,
но не само себе си... а всичко.
И ...няма как....горещо е.
Оглеждам се в общите надежди,
и виждам се навсякаде,
материята я има ( както биха казали философи),
ама духовността, явно я познавам само на теория...
И усъзнавам, че съм само една ...
една...счупена кукла.
Която след като прочете всички книги ги смачка,
стпка ги, но не ги изгори ( за да може някой да ги прочете,
макар и по различен начин)...
и се опита да напише своя,
но никой неискаше да я прочете,
явно не си струваше...
явно мислите ми бяха отдавна написани
едно оглеждане отсрани, 
но дали от вярната страна???
Защото сам навсякаде, но не и вътре в себе си!!!

:) Страхотно .... !

:)))) Благодаря, но винаги има какво да се дооправи. ;)

Готино е, харесва ми...В смисъл, не че аз съм човека който трябва да ти го каже..Но някак сякаш имаш развитие...Наистина ми харесва...

Всъщност не "сякаш" а "определено"..
...(Хах! Изказвам се като някакъв професионалист в жанра...смешна работа..)