Обещания... 
в мигове на желания
и надежди...
под омъкнатите вежди.
Три точки, 
и секунди в запетаи...
до някаде, ала без точен край.
За някой може би,
но не за всеки 
думите умират първи
след тях са мислите,
след тях са чувствата,
а после всички бури...онемели
Отнасят спомени 
за диви, бели, смели...
...събуждат корени 
на гледни точки онемели,
а после в кръг танцъва всеки спомен.
Смърта е край,
но не да си от смърт поробен.
А тя да ти завижда за диханията  смели,
за грешките и размилите бели,
за чувствата потъпкани,
за простора разлюлян,
за падането в рая ти
и утрото в летеж затворен,
окован...приспан... 
... а грях ли е да се сабудиш?
Не!
Но спи!
Сънувай!
Виж как робския ти глъч
се удря в стените,
погледни в истината,
за да видиш своя господар мъчител,
своя дълг и своята цел,
своя паметник - 
ти си само силует загубен.
В клетка си,ала с криле надменни,
удряш се, завесата е непрогледна.
Не!
Ти виждаш!
Или си представяш?!.
Че щом на сцената излезеш
ще посипят клетката ти с роови воали,
ще те целят с рози,
ще си цяр за пропастите божи.
Но,
спри,
изслушай ме!
Чуй- ти си никой,
и нищо твое никому не бива нужно,
докато не се превърне в топлина 
или в храна на кучешките им завети.
И това са моите съвети:
Спри!
Услушай се!
Неможеш да я видиш- тя не свети.