Блед портрет,
но шарен е в сърцето,
нашумени овехтели приказки и силуети...
На научен филм 
на нечие теория,
изигран кадърно от някои актъори...
Нали?
Нали така ми каза,
или може би непомниш..?
Защото аз криле ти давах...
...но ти ме остави да пълзя,
защото кърпих надеждите ти,
защото и дявола ме кареше да те убия,
и ангела ме молеше да ти простя,
ала сърцето ми - кръвта пулсира,
ала лицето облива се в сълзи,
защото може би... сега страха ме спита,
защото знам - и аз ще отлетя...
но накаде?
И дявола ме искаше за милост в ада,
а ангела за ред в рая ме помоли,
а аз... отказах им,
за да те пазя.
Но край!
И аз криле намерих... 
и тоя път ...
и оня път...
сега очите не сълзят,
ами блестят.
Защото те неискат да мъстят.
Защото те за прошката не молят,
защото с истината повече не щът да спорят,
нито да говорят...
... а да се порадват на движенията му прекрасни,
и на вятъра опрян в нозете ....
на камшика приближаващ,
на усмивкта,
на честното лице,
на погледа прекрасен,
на думите, макар и може би лъжи,
сега за мен са истина,
защото сърцето съживи.
И вятърната мелница
отново проговори,
за любовта ... за вярта,
за мислите туптяши...
за теб - различен може би.!?