Разкъсани от дни безбожни...

ридаещи тела - прокажени съдби...
и спомени
, чиито викове убиват нечаканите сълзи.
Изтриват със соленият си вопъл тежък ден.
А време дето мислите изтрива и променя,
разпъва и навежда нашите мечти.
Лица без образи се бутат в тая тъмна вечер
и закъснели думи чуват се от уличния телефон.
И две тела загубени без време в битието

...се удрят и прегръщат ден след ден....