..спира шепота на устните,
разкъсващи думите хвърчаха покрай мен
впиваха се в сърцето ми....
а хорските сенки пъзяха по асвалтираната улица,
и ту ме изпреварваха,ту аз тях...
ту протягаха ръце към мен...
едни да ме ударят пожелаха,
 а други ме прегръщаха без страст.
А третите, те редом до мене стояха
и заедно със сенките живяхме с кошмарния роман.
Театър ли беше...пиеса жестока,
в която петима се удряха с ярост в завеса от мрамор.
Крещеха и виеха чакайки краят,
а публиката страховито аплудираше страданията им.
Обсипваха ги в рози,
бодлите ,на които драшеха лицата им,
избождаха очите им ... превърнаха ги в слебци.
Сега сенките с гордост плюят своите идоли,
защото знаят, че техните грешки те ще изплатят.