Така вървят към бъдеще несротно,
сиромах свободен и беглец охолен.
Движат се по тънка нишчица над ада,
и горят и се стопяват босите степала на бедняка,
а богатия в обувката крака си задушава,
а огънят неспира и няма да огасне,
и тая нишцица красива няма да се разтопи...
Живота ... той превръща се в дар от ада,
а всяка глътчица любов и радост спомнят ни за рая.
Кошмарно се преплитат два кратки мига,
на минало и бъдеше, в час без време.
Сега един шастлио влюбен рече:
"Ще те обичам вечно!" 
- и с тея думи в клетва й се врече,
а утре тя прошепна с болка:
"Пак ли бе с нея?!."
А той обърна се и след парфюма чужд се втече.
Тя дълго плака, после и премина и друг залюби...
...след него още най-малко трима...
Красива беше, и пари си има,
ала душата слаба беше и ранима...
Приятели много... сред тях се загуби,
потъна в живота...ума си погуби.
Сърцето ранено... не търси утеха,
то с ярост рабутваше всички без страх.
Опълчи се. 
Каза си:
"Повече няма!"
И всички раними  дари с печал,
ту с радост даряваше щом се усмихне,
ту болка и сълзи с две думи раняваше слаби души.
Светът на слебците за нея бе глупав,
и глупаво беше да вярваш в любов,
но все пак твърдеше:
"Аз никой не мразя."
Но себе си мисля най-много рани.
Веднъш просяк каза:
"Боли от пари!"
и едра банкнота пред мен изгори.
А после богатия жалко настръхна:
"Ти луд ли си? Та това са пари"
За него богиня е всяка стотинка,
щом партията кажеше
и две плюс две бе три.
Богат без обноски,
обноски в бедяк...
душа на сиротник 
мислене на хлапак.
Това бе героят с най-новата марка,
с обувки изчеткани с живот под вмирисан крак.
Историята продължава...
ъбгрейтнаха се всички,
с коли и бутушки,
с руси коси,
а просяка седна на старата пейка,
потърка челото си морно от пот
усмихна се, каза си:
"Ей, и живота комедия стана с трагичен финал."
Отпи глъдка ракия и заспа в картонения си двурец,
който бе по-красив и по-уютен от всички останали "домове".