Погеднах през прозореца, видях те - обич побеляла, косите ти от злоба побелели, устните ти - за целувка закупнели, очите ти - два лъча, радост не видели, а сега в огледалото насочени търсещи празни печални загубени... ...своите мечти. Но знаеш ли, поня те. Помня мига, в който се влюбих, помня и трепата, с който те любих, помня и шепота, силен и страстен. Помня те слаб, но раняващ всесилната, помня и крясъка тихо-злокобен, помня безсмисъла , с който обичах те. Помня и времето, когато намразих тебе и бремето. Помня те, знаеш ли? Отдръпнах се от светлината, спуснах пердетата, бях се припознала в някой непознат. Сив портрет бе ме върнал в спомени забравени, и нечия сянка стъпваше безшумно и нежно, без да мачка старите ми мечти, несбъднати... крехки и недогонени.

...коя е тая натура, която описваш тъй образно, ама според мен ше е некой много благ човек...реална личност ли е..Или просто твоето усещане за него..такъв , какъвто би мечтала да е..?