Някой похлопа на вратата. Бутна рязко полуотворения ми шкаф,който бе препълнен с дрехи. След като влезе в стаята се спре и усетих как ме зяпа. - Какво? - попитах аз - Направих кафе. Ела да закусваме! - И какво освен кафето ще включи наща закуска?!. - измъмрих неудобрително - Варено олио на фурна. - отвърна гласът и затвори вратата след себе си. -Супер! Това е любимото ми. - отвърнах и отново се завих през глава. И както си лежах в наелоновите завивки изведнъж се чух някъкви далечни гласове... караха се, викаха... погледнах към краката си. Бяха там. Всичките ми познати се опитваха да пробият желязната ми кожа с някъква инжекция пълна с оранджева кипяша течност. -"Белким се сетят, че е невъзможно..." - казах си наум и смазах няколко от най-устремиените с десния си голям пръст на крака. Слънцето вече беше изгряло. Лъчите му взизаха през отворения прозорец и затопляха наелоновите ми завивки. Наелона се нагряваше. Почувствах се като марула в парник или по-скоро като яйце в инкубатор. Потях се. А уж бях от желязо...изморих се, нямах сили да се отвия...задушавах се малко по малко... Ония в краката ми неспираха да чефтът уж непробиваемата ми кожа. Безбожниците искаха да стана като тях. Искаха да съм слаба и уязвима, за да ме контролират и манипулират. -"Колко са наивни и злобни." - помислих си - "Но защо ми е да ги мачкам? И без друго щяха да пукнат от жега преди мен.Прекалено са малки за да ме победяд или да ме пробият" Опитах се пак да заспя. (Незнам защо, но точно в този момент ме мързеше да ставам, да пия кафе, да си сготвя нещо... минала бях през какви ли не ситуации, нямаше от какво да се страхувам, нито от какво да бягам.) но тая жега...наелонът щеше да се разтопи, да полепне по повърхността ми , да смаже озлобелите глупаци...и.. Изведнъж извиках от ужас. Кръвта ми бе по-топла от всякога, тя кипеше - в прекият смисъл на думата. Онази изджекция някък бе пробила непробиваемо в мен и оранжевата течност се бе сляла с кръвта ми. - Нещастници! - извиках им яростно, а телата им вече се гърчеха изпод наелона. - Всички ще загинете, не разбирате ли.?! Какво си мислите, че правите? Проклетият наелон ме вакумираше все по-бързо, докъто аз игарях отвътре. Никога повече нямаше да вкуся вкусът на кафето. Човечетата долу непомръдваха, а и нямаше как. Онищажиха се от собствената си злаба. - Ох! ОоооУ! Немога да си поема въздух!!! Помощ! Проклетата жега... това е... заспивам без да искам... а може би искам?! - ААААА! Станах, изритах одеалото, отидох на терасата и вдишъх дгъдка чист и хладен въздух. ПОгледнах планината. Ей! Няма по-хубаво нещо от природата. ДОкоснах кракът си - от плът беше, бяла стегната женска плът. ПОгледнах се в огледалото - аз съм си, не съм се преродила. "Било е само сън" - успокоих се. След няколко минути блеене отидох до кухнята, сварих си кафе - изпих го. Реших да си сготвя нещо,което отдавна не съм яла и реших това да са палачинки.. ммм наистина не бях яла отдавна. Потърсих олиото. Бутилката беше почти празна, беше останало точно толкова - достатъчно да напълниш една спринцофка. Усмихнах се! Добро утро! Жива съм!

Съжалявам, че не си подреждам постингите както трябва, но нещо ми се е прецакало. Надявам се скоро да го оправя. :)

Събудих се!
И днес съм жива!
Отпивам глътка въздух свеж!
Във мене жажда и копнеж
за слънце, обич, топлина,
за радост, огън, светлина!

Жадувам аз за правда, свобода!
Спокойна нощ!

не бях чел подобно нещо, но много ми хареса. Много добра идея. С песента си пасват идеално. Но все пак е важно какво е искал да каже автора :)

Готиничко е..харесва ми..Не се давай на малките гадни човеченца...А то.ку що се сетих откога не съм санувал нищо запомнящо се..Мн жалко..