Краката оковани...
...ръцете за главата заковани.
Веригите си влача по земята,
навред в пясъци се давя.
Умира красотата,
 докато болката се ражда
 с всеки поглед 
втренчен в огледалото.

Всяка сутрин,
всяка вечер...
Всяка залостена секунда
между  реалността и мечтата.
Страх от самотата,
преражда фениксът на суетата.

 . . .

Загубил своят блясък
с изкуствени прожектори озарява
една отдавна забравена пиеса.
Прашасала сцена с овехтяли актьори.
Страховити клоуни ... 
оплашени безразличия.
Сценарият е следният:
За хората без всякаква човечност...
За нечовешкото,
което ни напомня ,че сме хора...
За страданията и желанията...
За вярата на безверниците...
За лудостта на истинските хора...
и...
грешките, превърнали ги в безгрешници.