Кому бе прищявка да бие камбани без повод?
Чие ли сърце от звука не потръпна?

Кървящ оцапан в сълзи восъчен палячо,
надменно се разтапяше под звуца на фанфарите.
Усмихнат и хвърлив поглед към небето.

Съсиряци
прегърнаха златни и сребърни 
гривни ,пръстени и кръстове.

Съсиряци 
обагряха с раждясал мирис своите създатели.

Демони рисуват себе си в мъглите.

Меса и вени ...

Пясъци бродират по очите мъртви,
ала още не затворени.

Прегърбени създания с опънати си жили
влачат и теглят миналото си на живи.
Зад тях всяка орис очаква първо вдишване.
Новородено.
Но все още тлее и чака в косите на трупове ... още разстящи.

Немите попитай БОЖЕ - как са?

Пази лудите Боже, че те само още от теб се страхуват.

Бе прищявка.

А тя горката се навежда и шепне със нежните струни ... 
отново и отново - няма надежда.
Живот и съдба говежда.
Курбан.
Кървави черги сушат се върху трупове.
Художници рисуват с косите на девици непогалени,
върху гърбовете на страдащите.
Архитекти чертаят планове за нови гробища.
Чудовища!
Чудовища!
Чудовища!


                                                    ... бе просто една прищявка.