- Погледни! Виж колко е красиво... колко е хубаво наоколо. Най-подходящият момент да започна от начало.
Глупав ли си?
Ако чаках хубаво време за да започна отначало, щях да съм още в корема на майка си. Ако ствета чакаше мен - никога нямаше да има време. Всичко е свързано в една невидима за теб нишка.
Неможеш да започнеш отначало.
Глупаво е.
Началото е било много преди да се родиш. То не се е предавало, търпяло е последствията от грешките си, както търпи и хорската глупост - да - нашата всеобща простотия, която си мисли, че може да го разгадае, да му сътвори двойник, да го убие.
" Нямало небесна сила?" ...
"Ам ко нема небесна сила, какво има тогава? "
... "Почекайте ме йеще малко ангелчкове..."
от Забравените от небето
Пътят няма начало и край!
Той е вечен.
Просто не спирай да вървиш.
Той има хиляди разклонения и кръстовища, преминава от улица в пътека и пак улица, както майката и дето, свързани с пъпната връв, докъто то не е готово да потегли по своят собствен булевард.
Идеята беше да възприемаме вторият шанс без да се залагваме. ВЯрно е, че всеки живее в собствения си филм, нека е така.
Но доста хора немогат да възприемат, че всичко се променя с всяка изминала секунда, дори охлювът не спира да върви, може да се плюнчи, да се скрие за почивка в хралупата, но няма такова понятие, нито вариант като - да започнем от начало. Може би по-точно би било - време е. И то не заради времето, а заради чувството, което завинаги те запазва дете.
