Не спал от девед  деноброя,
стоя мъртвеца сред пороя.
Вън...
На калната,
разкаляна от кръв земя 
и не заспа - не си почина.
Дори сега насред покоя
ще пеят птице, че не тоя,
когото оплакаха ...
Не е.

Там беше друг,
ухилен скелет
с вмирисани меса,
очи отворени,
от капки дъжд пробити,
после зашити от мравките...

Прегърнат от своята майка земя,
че друга той нямаше
така и не видя...
И сега вътре в калта,
ще се хили на ада,
че не го беше страх от смърта,
а и тя не дойде на време.

Вкопчил свойте кокалести, мили длани
там където духом отлетя
на небето с белезници закопчани
ще се срещнат тяло и душа.
Някак непоравно са направени,
и едното изпреварва над страха,
дугото страстта обича,
ала без душа си, няма тялото очи за любовта.
Света...