Какво става с мен??!
"Носим си дяволите... те са вътре в нас.Кашляме, мъчим се да ги прогоним от себе си, но не е лестно..."
Стоя и гледам представление, което сам гледала вече поне два пъти... и стоя, с тъпото чувство за вина, с изтормозена физиономия имитираща мощ и увереност, но май неуспешно... Изхабих се,изморих се... сряскам се , падам, искам да заплача, но немога, искам да поправя грешките си, но незнам от коя да започна. ПЪк и вече няма смисъл... изхабих ли се?
 Едно старо чувство за вина се е впило в гърдите ми като паяк, който ще изсмуче всичките ми вътрешности, цялата ми енергия, заряда ми.. а аз празния безличен неутрон зациклям някаде из непознатото и .... няма измъкване. 
Какво става с мен?
"Станала си жестока" - ми казва една приятелка докато пием кафе... "Не приличаш на себе си, помниш ли каква беше преди.. а сега, ти можеш ли да чувстваш нещо въобще. Виж се само, надсмиваш се на всяка чужда грешка, имитираш всеки малоумник, но най-лошото е ,че имитираш и себе си. Изградила си някаква скала, по  която успешно се изкачваш, но забравяш дребничките неща, за който преди умираше." "Страх ме е от теб."
И мен ме е страх от себе си. 
Как е възможно ... аз найстина съм едно потенциално кухо парче с амбиций.
 СТОП!
Едно лъжливо овчарче, една заблудена душа... хахахха , не е смещно.
Мога да раздухам, че съм до болка влубена в някой, който би го заслужил ( да бъде обичан, не от мен обаче, това моето си е мъчение). Мога да вдигна самочувствието и на най- дребната мишка... мога да бъда гадна, долна, мога да бъда мила, мога да бъда стеснителна и кучка мога да бъда вярна, мога да бъда всичко, но... вече не съм сигорна дали мога да бъда истинска.  
Наранявам наред, търсейки забавления и  емоций... 
Не се интересувам , от материалното (много).
Пиша безсмилици, разбъркани мисли от едно периодично предместруално поведене... но мамка му гадно е. Гадно е, защото усъзнах, че е права.  Тя  - по - грешната от дявола. Права е. 
 Не ми либсва внимание, поне на това сам се радвала и в лошия и в добрия смисъл...  

... Двете противоположни неща - добрячка и злобарка.... така са се разбъркали по главата ми, че самата аз незнам кое е добре за мен, искам нещо различно, а в същото време го имам, но какво искам тогава... искам да знам какво искам. Естествено имам си маркирани задачи - да взема книжка, да си прекарам добре на бала, да взема матурата, да ме приемат в училището, което ми е на сарце, да мога и да..... знам какво  пиша. Сега знам само, че пиша без да мисля... така че простете.....  и ти прости. 

              .......а  да - весели празници!!!

velika si :*