Разделно виждаш,
ъглено наперен.
С полусварена мисъл,
която в ада се вари.
За миг се моли той за залъг обич,
а после с гълъбите да я сподели.
Солената му мъка чака само 
да срещне срещне драматург добър
и да покапе по месата му разкрити
сълзите свои,
своята печал.
За да почувства болката му,
да я преживее още по-жестока,
като един добър актьор...
и да напише с нея тъй болезнена творба,
за да усети всеки мил, начетен и човечен
какво е болка и каква е тя.
Кому е нужна тая тягост,
чие сърце проблеми няма,
чия душа не е сама?!.
А тежкия стон от раздираща болка,
разплака и облака бял,
който от своя страна напои жания пясък....
и всичко се превърна в кал.