За каузата убиваш себе си, 
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй ,че всъщност те на теб приличат.

Едва ли някой ще посегне на себе си,
когато може друг да нарани,
за своята исина , че е безследно чезнал
в хората и техните лъжи.

И ето - смъртната присъда,
на мъртъв вече философ,
е дадена
и гневно плачат гузните,
над собственият си гроб.

Наречена - безлична,
истината се мотае между тях,
но слепи ли са,
или някак неудобно е 
сега да крачи с дългият си крак?!.

Убиецът, наред с убитият,
не спят спокойно в своя гроб,
когато лицемерни истини,
се ширят в този свят широк.

Страшно ми хареса ...от първата до последната дума!