Друго не ни остана... ...сега бавно провлачваме лентата вглеждаме се в познати и непознати силоети и се опиваме да си спомним какви бяха те, какви бяхме ние. Опънали сме бял чаршаф - леко разкъсан и поизцапан - също като нас. Прожектора оцветява чаршафа - той оживява,а ние консумираме спомени на фона на някъква бавна музика. Музиката с която гледахъме на света, музиката,която даваше ритъм на сърцата ни. Същата тази музика, която се смяхме, ридахме...мълчахме. Друго не ни остана, сега палим фасове, събираме огризки от култура и се опиваме да сътворим невиждана до сега склуптора. Склуптора издялана с омраза и обич върху спомените на останалите. Склуптората, която всъщност сме самите ние, но на лентата на някой друг. Нима не ни остана друго? Поздрав!!!

Сладки спомени...Макар че аз мисля че атмосферата в тва филмче е някак...малко преди нас, не сме я изживели на живо. И въпреки това са ми ясни и ги рабирам напълно...И мисля че сички поколения след нас ше могат да ги разбират , шот тва са некви супер яки детски спомени..Чисти и неопетнени...Всеки си има такъв филм..И си го обича..И малко се сдухва шот всичко това вече го няма...И няма да го има..не знам важнкото е да продължаваме да обичаме хората около нас и да се кефим на всеки миг..:)

:)