Аз съм едно такова, дето убива времето и рони спомени измежду копките сълзи и роса... едно такова добро, свитичко и милосърдно, което често дава свичко на хората,които обича, но никога не им гласува доверие. Аз... ами аз знам какво искам, тичам към целите си, а в същото време стъпвам върху бягаща пътека, моря се, потя се... но поне се извайвам и ставам по-силна. Аз съм идол и позйор едновременно, аз съм бъдещето скрито в безгласие и неодобрение. Аз съм себе си, но понякога се губя в роли и герои от пиеси. Аз искам да живея, и се опитвам да се радвам на всеки нов дъх. Опитвам се да забравям болката, все пак късата памет помага за добро здраве.

в забравянето тогава :-)*