Някой никога ... а можеби всички винаги.... но не. Търкаляща се презрамка разказва своята история... бельо без придружител се носи от вълните... в онази красва бясна вечер, в която минало настояще и бъдеще се сливаха с мечтите... да... отдавна или прекалено далече в бъдещето... потни и страстни тела потръпваха от допира с рая... в оная адска вечер, може би... а дали?! По-добре никога освен днес. Като капка дъжд, погалена от любовта на някой ангел, без спир.... само неже шепот, който с който капката приспива морските песачинки, с една приказка за - дали... може би.... но не. По - добре никога.