Знаеш ли...
мненията ни се пресичат перпендикулярно 
в една огромна нула.
Прозрачна и препълнена с въпроси,
 непрогледна ...
 в същото време толкова сляпа и мъдра.
Какво е нищото?
Това е красотата на погледът ти,
отражението ми в зеницата ти...
Тя е всичко от което се нуждаем,
тя е началото и краят - безкраят.
Кръгла и уютна, като глездо за двама,
с яйце в средатата...
яйце, от което ще се роди всичко.
И след него няма да има нищо.
"Погледни на ляво, 
за да видиш кой те дебне от дясно."
Няколко безсмислени реда върху
чернобяла имитация на пеперуда.
Престани да се вглеждаш под никтите й!
По-добре през това време измий своите или ...
..продължавай да се лакираш,
поне да не бие на очи,
че вече се избихме заради недоразумения,
разни мнения и ... какво ли още не.
Но какво пък - нищо.
Или както му е думата - всичко.

       Ти - всякъш не човек, 
                           а сянка беше... 
която се раздираше
между горещина и студ.
Недовършена история...
като всички останали.
Но някак си - по-ме е жал,
за това, че...
няма да ми либсваш.