Бидейки мъдър обречен бе на самота.
Ти го гледаш.Но нищо от това, което виждаш не е самата истина. Не за друго - просо истината никога не е сама. Тя е вплетена с безброй благородни или подли лъжи, с премълчани чувства и извърнати погледи. Днес отново разлая кучетата в душата ми с .... незная с кое, но знам , че така ме кара да се чувствам жива. Последните няколко седмици бях в период на съществувание подобно на добра мравка сливаща се с всички в мравуняка. Ей ме на, сега съм бялата пообарката мравка в стадото от черни многознаещи и кръговратно действащи докато умрат. Дето след това ще предадът работата по наследство на децата и внуците си.Ех... няма угода. Или чераната сред белите овци или бялата срет черните. Немога да си намеря място. Ей го - започвам да старея а нещо в главата ми натиска ли натиска , друго пък подскача иска да се разлее между улиците и листата на дърветата. От всичко това ми се завива свят. Това напрежение ме руши, набраното налягане ще ми пукне сърцето. То така не се живее. Днес отново погледнах към клапата. Помислих си ако я отпуша или ще ме пратят в лудницата или ще ... ще се освободя. Мда... разбирам защо супергеройте или нямат семейства или крият от тях, за тайния си живот. За да не им навредят и да не ги подложат на опастност за да не страдат. Ех...  хубаво беше като бях с 4 годи по -малка. Не ми пукаше, бях инат до дупка. Е сега пак съм инат, но сум прекалено внимателна кум другите и забравям себе си. Ще ми се да ида на друга планета. Да създам град или дуржава , да превъзпитам света, ама не е лесно. Не само аз съм инат.  Ще ми се да ме няма. Или пък ако ме има - то да бъда свободна от тежестта другите. Мда... трябва да ида на психиатър. Ама знам какво ше ми кажат. Все тая." Да бъдеш или не" - вечният хамлетов въпрос. Ех... да можеше живота да е по простичък. Колко им е лесно на простите - те невиждат друго освен това което искат да видят. Не поглеждат и от друг ъгъл нещата, за тях е лестно да са щастливи.


Хм... понякога им завиждам, но пази боже !