За този блог
Гласове: 1039
Постинг
17.08.2010 03:12 -
Познаваш ли жена си?
Познаваш ли жена си?
Тя ме обича.
Нощем, когато звездите танцуват и луната царува над царското синъо, плува в обужателите си, те я обсипват в любов.
Жена ти - неподозираш колко е красива, дива, страстна...като самодива е. Знаеш ли кое е единственото ,кото не харесвам в нея. Тя винаги ме сравнява с теб. Тя те обича, тя плува в мечтите за теб, а теб те няма, почти винаги съм само аз. Аз и тя - ти си излишен.
Обичам да целувам тялото й от стъпалато до косите, да галя гърдите й, да разпалвам огнъове. Все пак мен ме няма.
Аз съм змеят, който мислиш за имислиза, а ти си реалноста ,в която няма нищо съществено..
Завиждам ти.
Ти законно си нейн притежател, ти си владетел на необязденото. Искам да ми обясниш как можеш да владееш нещо, което никога не е било под твоя власт, освен на теория.
Искам да те убия. Искам да полея с кръвта ти тялото й. Искам да усетя , че те няма. Че съм само аз.
Аз и тя.
Никога не сме се срещали. Не съм сигорен дали искам да те видя.
По-скоро искам да си те предтсвя такъв какъвто те вижда тя. Силен, упорит, властен и рязък и въпреки всичко вежлив и конкретен.
Ти си никой. Надявам се да прочетеш това писмо. Отправено към господин никой, от някой , който не същетвува.
Какво мислиш?
Дали го е написала жена ти , която те чака до зори, и понякога е с мен и сме щастливи. Знаеш какво означава усмивката й, когато те посрешне на вратата - че е била с мен, предствяйки си теб. И затова е още по-щастлива.
Немога да повярвам, че те има. Няма смисъл от теб, ти си излишен. Като кошмар, като загубено време, като петно на бяла риза или рокля...или белъо.
Неискам да върша твоята работа. Нейскам да съм като китайскио дете работешто за фалшификати.
Аз работя за себе си. Аз съм жив - не виртуален. Кървя, сънувам, вълнувам се и мога да обичам.
И го правя.
Аз обичам жена ти.
Виждам, че незнаеш как да реагираш. Потиш се.
Погледни на дясно и надолу. Онзи с чената шапка, насочил пистолет към теб - това съм аз.
.........................................................2 години по - късно.....................................................
Е, вече сме само аз и тя. Дори имаме дете. Сега пикая върху гроба ти затова, че тя продължава да ме сравнява с теб.
Проклет да си!!!
Тя ме обича.
Нощем, когато звездите танцуват и луната царува над царското синъо, плува в обужателите си, те я обсипват в любов.
Жена ти - неподозираш колко е красива, дива, страстна...като самодива е. Знаеш ли кое е единственото ,кото не харесвам в нея. Тя винаги ме сравнява с теб. Тя те обича, тя плува в мечтите за теб, а теб те няма, почти винаги съм само аз. Аз и тя - ти си излишен.
Обичам да целувам тялото й от стъпалато до косите, да галя гърдите й, да разпалвам огнъове. Все пак мен ме няма.
Аз съм змеят, който мислиш за имислиза, а ти си реалноста ,в която няма нищо съществено..
Завиждам ти.
Ти законно си нейн притежател, ти си владетел на необязденото. Искам да ми обясниш как можеш да владееш нещо, което никога не е било под твоя власт, освен на теория.
Искам да те убия. Искам да полея с кръвта ти тялото й. Искам да усетя , че те няма. Че съм само аз.
Аз и тя.
Никога не сме се срещали. Не съм сигорен дали искам да те видя.
По-скоро искам да си те предтсвя такъв какъвто те вижда тя. Силен, упорит, властен и рязък и въпреки всичко вежлив и конкретен.
Ти си никой. Надявам се да прочетеш това писмо. Отправено към господин никой, от някой , който не същетвува.
Какво мислиш?
Дали го е написала жена ти , която те чака до зори, и понякога е с мен и сме щастливи. Знаеш какво означава усмивката й, когато те посрешне на вратата - че е била с мен, предствяйки си теб. И затова е още по-щастлива.
Немога да повярвам, че те има. Няма смисъл от теб, ти си излишен. Като кошмар, като загубено време, като петно на бяла риза или рокля...или белъо.
Неискам да върша твоята работа. Нейскам да съм като китайскио дете работешто за фалшификати.
Аз работя за себе си. Аз съм жив - не виртуален. Кървя, сънувам, вълнувам се и мога да обичам.
И го правя.
Аз обичам жена ти.
Виждам, че незнаеш как да реагираш. Потиш се.
Погледни на дясно и надолу. Онзи с чената шапка, насочил пистолет към теб - това съм аз.
.........................................................2 години по - късно.....................................................
Е, вече сме само аз и тя. Дори имаме дете. Сега пикая върху гроба ти затова, че тя продължава да ме сравнява с теб.
Проклет да си!!!
Няма коментари
Търсене