Като куршум,

като крясък на птица,

като жица

опъната изведнъж до скъсване.

Като смях в кошмар.

Не можеш да спреш.

Въртиш се в кръг около оста си.

Безмълвен, объркан и най-страшното 

все още жив.

Като див заек 

подплашен в собствената си клетка.

Насред бетона.

С насочена към главата му стрела.

Тя свисти,

пробива въздуха

и дрънчи по решетката.

Първата не уцели,

но знаеш,

че ще има още.