Ъ!
Извика немия докто се почесваше по главата си с телена четка, здраво заплетена от слепият му баща.
О?
Отвърна му с недоумение таткото, и вперил поглед в грапавото нещо.
Ееее...
Засмя се майката. И запя с нежен глас тиха и нежна песен, която обаче неможеше да чуе.

Бащата сложи тъмните си очила и зяпна слънцето.
След това нарисува дугата с възможно най пъстри палитри и пеодължи песента на жена си, която се запъти към кухнята, в която пищеше своенравно микровълновата фурничка.
Добре си живяха те. Имаха си двор с телена оградка разграфен от чуждите пространства.
Гледката при всеки изгрев и залез беше удивителна, тъй като телената им оградка хвърляше сянка към прозорците на къщичката им, а прозорците от своя страна не пускаха слунцето да събуди от сън домошарите.
Те спаха своя лъжовен сън ден и нощ... нощ и ден... и по всяко едно време, благоприятно за мързел и пустотия.
Семейството въобще не беше бедно, то притежаваше акций в НАТО и част от петрола в Авганистан. Имаха собствен склад за оръжия и произвеждаха ракия - нелегално.
Бяха си купили терен на луната, и вече бяха платили на архитект (техен роднина) да начертая плана. 
Нямчо (синът) обичаше да похапна и да се почесва на всяко дно местенце,която би могло да го сърби, по всякое едно време и място. Той бе въпитан по стара традиция на семейството да прави каквото си иска, но да не позволява на другите да му пречат. Бе завършил основното си обрзазование с чек от своето наследство и сега търсеше удобен червен стол за президентсвото.