Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: bidbilionka
Категория: Поезия
Прочетен: 283635
Постинги: 181
Коментари: 273
Гласове: 1039
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
21.11.2006 13:50 - Това съм аз и моя начин
Автор: bidbilionka Категория: Изкуство   
Прочетен: 910 Коментари: 0 Гласове:
0



...замислена, умислена...
...и някак си безмислено очакваща,
своята доза радост и неимитирана реалност.
На спирката самотна, изоставена...
бледнее нейното безвкусие от мен.
С запалена, догаряща, изгаряща 
и уморена в ръцете си държа.
Цигара, скоро заменена ще е с нова,
очакваща еднаквата испушена съдба.
Неспирно мислите се гонят 
и се изпреварват в главата ми.
Избистрена и омагъосаната 
от бялата и розовееща красива смърт.
Но верните решения са твърде много.
А аз стоя на пейката и чудя се пред този кръстопът.
Кое е правилно?
Да те превзема 
или да се възползвам еднократно 
от твоята красива плът.
Но има ли значение въпросът ми,
когато отговорът е противоречив.
Да имам всичко, а да искам още повече.
Това е то, проклетия ни демогравски взрив.
Който неможе да ставни зимата около телата ни 
с тази прокоба студена в сърцата ни.
И какро огънят бощуващ в камините,
уютен и топъл, горещ и изгаряш...
... и обич и смърт, омраза и болка,
а също и ново начало, разтапящо.
Води до някакъв си неочакван,
ала предвиден отдавна
от персоните жалки-край и начало.
Хиперагресия или безгранична страст?
Да ви ... тъпата прогресия!
Която поражда в хората страх.
Времената се сблъскват, 
събрани в едно, 
правят всички безпомощни и различни,
но въпреки това иронично скиптични.
Ето го! Идва кошмарът обичан.
Идва с него и лятото в моята душа.
Край слага нещото на всяка душевна есен.
Отвлича сърцето ти бавно към вечността.
Отричани от някои,
но съществуващи извън елементарното виждане.
Онези смачкани и мразещи критици,
на непознати им неща.
Заучените фрази обедено в себе си редят.
Клечици кибрит.
С тях ще запаля медения...
И със смях над ващта неопитност и глупост-
ще ви провокирам, въпреки,
че вече смисъл даже ненамирам.
Ще бъда виновна и грещна,
ще бъда омразна и страховита.
Забавна и обичаща убийца,
любовта отричаща.
След всяка своя дръпка смях,
мирът в себе си ще преоткривам,
ще се намирам и правилния път ще избирам.
Ще те провокирам,
ще те презирам 
и докъто евулюирам.
Ще бъда себе си, макар и на забавен кадър.
В този филм и в този ден и час,
поне нека сама го режисирам.
Нека да бъда главния герой,
измислен-НЕ! А само МОЙ!
Истински и прям,
усмихнат енергичен, 
приятен и общив,
загрижен непукист.
Отричащ правилата ви
и всяка ваша дума.
Презиращ ви и вечно противоречаш 
на вашите фрази празни и грозни.
Клише е вашия живот,
елементарно празен.
Убий ме ако щеш.
Това съм аз.
Такава се обичам.
И се заричам, че никога...
За Бога, НИКОГА на тебе няма да приличам.


Тагове:   моя,   начин,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене