Заедно с пушака от живота ми..
ще се разбъркат и чувствата слепи...
ще сам богиня, но не и на тея,
 чиито желания потъпкват чуждите,
не и на тея, които не мразят,
не и тея без врагове,
не и на страхливите.
И затова не съм богиня,
защото страхливците немогат да са богове,
защото немогат да спрат да мислят за себе си,
защото незнаят за свободата,
нито за болката и ненавистта,
незнаят за душата,
не и за цветята,
а камоли за любовта...
тая която гасне без да умира,
убива без да бъде съдена,
а превръщана в свята цел,
цел е - да - ала за някои смел.
Някого на когоито му пука,
някой на когото не му е все едно.
Не и аз, аз не съм готова,
нито я каня, нито я моля,
а по скоро на вратата си 
трябва да сложа табела,
тук се умира, ако не си смела.
А в същност - още съм жива.
Това означава ли,
че по грешния път съм поела?

І.Свободата е подсъдима и ние неискаме да сме престъпници.
ІІ.Аз съм богиня, но вече и моето време отмина. Сега съм машина, остави ме да те мразя, както коренът пустиня.
ІІІ.Когато "аз" и ти се превърне в "ние", бъди сигорен,че сърцето ми ще застине, а твоето ще изгние.