Маниполирани от подсъзнателната завист,ядем огризки от щастие и с очакване да бъдем нещо чуждо, нащо собсвено продадохме на дявола.
Битката за властпожали само мъртвите.
Като оценен след подкуп восъчен рицар ще се топим в стъкленото аквариумче на границите във възприятичта си.
Ние - скотовете - приживе намразили животите си.
Стъкленица с хапещи боровинки, дъга - грешнооцветена...
Господ е безгрешен, нима?!.
Създал себе си чрез греховете - раздаващ прошка и на бледата свещица дала последният си пламък на човечеството.
А те...?
Те пият - Те са боговете на насладата.
Онази крехка, тънка нишка, която напомня на отровна гъба, двойник на щастието.
Още е рано.
Ще жабуркаме и плюем спомените си с цел да пречистим устите си. Усти бълващи кални думи, миризливи словоцъчетания, усти целуващи, хапещи и отвратително вунящи.
Как грях до грях събрали сме в душите си...
Млъкни! Успокоявай се с това, че мръсните ни тела предпазват душата ни. Те са грешни, душите не са наши, те са продадени, на изгодна ефтина сделка със Сатаната. Отдавна жива душа няма на земята, остатъци от чувства се мятат по телата ни, пиянството на един народ...Не! На всички народи.
Отпивам глъдка бира...късмет, шанс, съдба....
Цял легион от блуждаещи празни, добре или зле сложени ( без значение) тела, тела, тела....
Без захар - без грях.
Идва и двехиляди и осмата с двестахиляди подоби зад нея - живи са.
И ние сме живи.
Отровени в среднощен пир - не помним нищо от това което бяхме....деца.
Кои сме сега? Двойници на себе си, богове сами полазили до трона божи.
Атеистите, по-силно вярващи от всички неверни вероизповедители, будители..."спасители".
Кой беше Нострадамус? - Сина на Адам.

За скотовете - безцеремонно наричащи себе си хора.
Живот под деспот...