................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ 
Кал... печал и мека болка,
един роял засвирва рока,
една сълза се къпе в мрака,
едни очи замислят се за бога.
Едва ли автобуса мене чака,
но нека аз поне да мога...
... да докосна светлината,
а не лампата, не и слънето,
а светлината.
Догаря тая мисъл на тавана,
в мазето мишка пак се хвана,
намери тя причина за смърта си в капана...
а аз.....?
А ти?
Нима... а продължава ли да ни боли,
не, по-лесно е да се мразим.
Обичам те, глупако!
И тези думи...
 да не чуеш се заричам.
................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Защото едва ли на някого му пука.