Забързани,
тревожни...
злобни и самотни.
Окапали след вятъра
от бурята отбрулени.
Листа...
Лица и силуети...
Замислени поети описващи себе си.
И букети.
Букети от мажещи,
свалящи,
падащи 
и още по-самотни.
Грамотните плачеха,
неуките пееха своята песен.
Безправно раздираха старите рани,
онези безсрамните със срам овенчани.