Отлита радоста спонтанно, 
отлита и усмивката така.
Прелитат спомени щастливи, 
отиде си и детската мечта. 
Отиде си така-спонтанно
 не махна даже с ръка...

Останаха надеждите 
и болка неразбрана, 
останаха и мислите 
преливащи от обич.

И няма вече сълзи по лицето, 
не няма я и детската мечта. 
Не, няма ги мечтите, 
усмивките испълнени с красота.

Не, няма ми ги детските надежди, 
ни тая детска простота.

Отлитнаха от мене като прици бели, 
отидоха си с мъничката и солена... 
...с последната изплакана сълза.

Сълзата, дето ти роди в мене,
 сълзицата от болка и тъга,
 носталгия за детския ми поглед, 
носталгия по любовта.