Когато ни покриваше ноща
с нежната завивчица на мрака,
в мен се клатеше една мечта,
прегърбена от мъка непозната.
И голи тези две жени в мен
се любиха до изгрева на светлината.
Вятъра броеше ребрата ми,
студа на патрул в душата ми
шепнешкон убиваше всяка искра 
...още неродена.
Кашлица разкъсваше гърлото ми,
така че всяка реч бе невъзможна.
Писъци.
Викове.
Крещят жени,
мъже боботят,
децата вият.
Неще се съберат,
 не ще се свият и завият.
Кошмарен миг,
за жалост вечен.

Свят жесток.
Живот обречен.