Нека да ви разкажа една история... за хората...
Всичко започва с раждането на човека -  ти ревеш, а всички толкова се радват,че те има... и че те притежават. Родил се е нов гражданин на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!
Първите ти думи:
Започва едно състезание от родители и роднини. Победата -  да кажеш името на някой от тях. Това е един вид првото ти гласуване.
Лазене и прохождане:
Когато започнеш сам да се оправяш с това, на което тооолкова усилено са  са те учили- да ходиш-те обграждат и връзват с най-различни различни неща. Напоследък тенденцията е "БЕБЕШКА КАИШКА". Чудя се как не са измислили "БЕБЕШКИ НАМОРНИК"... За да те "предпазят", но по-скоро за да те ограничът и да не те губят като притежание.
И така.. ден след ден извоюваш свободата си... - отново в някъкви граници, естествено...
 Срещаш се с лицемерието, подлостта и т. н.
Отново има хора, които се радват на сълзите ти.
Отново трябва да гласуваш... ала-бала.... 
Но всичко става все по-трудно и по-трудно...
После ставаш част от общественото стадо. Вече си гласувал кой да е овчарят ти, ама незнаеш на кой и за колко ще те продаде, дали ще те заколи, за да те изяде и т. н.
Ако имаш воля се бориш за правата си, права не една уж СВОБОДНА овца.
И колкото повече остаряваш, ставаш все по-слаб и накрая умираш от мъка и страдание. А в най добрия случай ще умтреш докато спиш, ама е рядкост.

послепис:
Ами ако света се въртеше обратно?
Ако започваше с трудното и жалкото на старите хора ... и се стигаше до свободата на едно дете. Което живее живота си както иска...почти. А края му свършваше на топло и сигорно, където никой неможе да огорчи.

Яко!!!

Поздрави

Всъщност света се върти наобратно. Просто зависи от гледната точка. А старите хора се вдетеняват. Факт. Представям си го като един лупинг на потребността.
Мозъка умира бавно, сложните схеми на ежедневието си отиват и накрая се достига чистотата на детското съзнание, необременено от бъркотията на съществуването.
А на овцете пожелавам да умрат чисти в кошарките си.
Излезте от контекста, не е грубо :] овчарят ще се погрижи за вас. Айде... отплеснах се.
Поустът ме нарадва :)

djazirith, а ти вярваш ли на овчарят си?
"И все пак-ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ"
:))

Хахаха... Доверието значи да си готов да те предадът.
По-скоро бих бил самотната овца - патриот.
Иначе идеята мми допада ...

само стадо. пък аз съм ония черния... понякога се опитвам и да съм над нещата.

Дам... тва е начина, обаче представи си,че цялото стадо стане черно. И има само една бяла овчица. ;))
Тогава би ли искал да си точно тая - бялата?
Ох!
Само глупави въпроси задавам.

ами не просто бих искал, а съм принуден от глупавата ми същност да бъда различен.

Не е глупаво, безсмислено е... и е красиво.

Може би си права..За живота..и свободата..И всичко останало...И аз мисля така. Само дето не разбирам смисала да разбирам тези неща ако е толкова трудно да ги променя напълно. Не намирам начина по който да реализирам тея "иначе толкова свжи идейки"..
И това ме кара да се побърквам.Не е ли по добре да не забелязваш всичко това..и да си спокоен.Има такива хора..те са доволни че са овце..Те са щастливи да са овце защото не виждат че са овце..А ние виждаме..И сме над тях..И сме по-шастливи..и свободни...и.т.н...Така ли?

Ако всичко беше толкова...свободно и прекрасно..нямаше да има за какво да пишем, понеже нищо немаше да ни развълнува..и щяхме да сме като "Щастливите бели овцички", примерно..')

"Блаженни са тея, които живеят в лъжа и нокога не са опитвали от горчивината на истината." - или нещо подоно, спомням си за една такава мъдра мисъл...
Това щеше да ни радва ако бяхме "Щастливи бели овчици". И найстина има такива. Акоискаш бъди една от тях. А може би си...?
Да, ние виждаме, или поне си мислим,че виждаме, зашото в техните очи реалността е съвсем различна. За тях ние сме тея, които провалят всичко. Вечно виновните черни овце.
По-лестно е да си бяла овца, защото никога не взимаш решения, всичко ти е наредено и ти само изпълняваш.
Всеки е такъв, какъвто иска да е.

За тази изключително комплексна тема, която не може да бъде обхваната в един пост, камоли в коментар към него, ще изкажа моето лично мнение, само с няколко ключови думи (и пояснения), а нека всеки сам си прави изводите:

Библия (не като религиозна, а като книга символ на мъдростта)

(в края на началото и в началото на истината ... да кажем в пубертета :)) ябълката на познанието (от която не всички опитват)

Адам и Ева (биват "наказани" и "прокудени" от рая стават черни овчици :) и отиват на земята, където живота им НИКОГА вече няма да бъде толкова щастлив и безгрижен, а напротив изпълнен с трудности и неволя)

... и за всеки историята продължава различно ...

Какъв е извода ?

не се замисляй, приемай за даденост = не опитвай от ябълката и живей като "овчица", но подчертавам щастлива овчица...

или обратното ...

Кое в краина сметка е за предпочитане?

този избор прави|не прави всеки сам за себе си. А за тези, които вече са го направили, въпросът е следния:

Заслужава ли си да мислиш по темата? ;>

П.С. пак казвам, за конкретизиране на идеята ми се абстрахирайте от религиозната гледна точка на примера ...