Да видя себе си от огледална гледна точка,

Вечерно осветление към прашно огледало,

И аз като дете в него погледа си спряло.

Чудя се, мисля си...

Аз ли съм?

Или другата беше?

Оная чернобялата

Която все до мен стоеше.

Огледало ли – екран ли,

И коя от двете ни ще победи?

Сега короната е в мене – цветната.

Но знам, че утре ще я вземеш ти.

Червен контур по бяло тяло,

черни очи с поглед замерват страха ви.

И измерват времето...

...което ни заряза тук – в огледалото.

Черни и червени улици,

Цветни отражения над мен,

Скърцащото одеало

леко скрива потното ти тяло...

И всичко това го виждам в очите й-

на оная чернобялата ми сестра,

която все ме гони с поглед,

а аз все бягам по същите тези,

черночервени улички...

Защото е нощ – тъмно е.

Сега от огледалото ми ще излезе тя,

ще ме окове в окови, за да умра в ноща.

Косите ми побеляваха бавно, но сигорно.

И бавно, но сигорно чакам смъртта.

От устните влажни и меки,

отчаяно, гордо ще бликне кръвта...

Породена от удара силен на твоята ръка.

Тогава чернобялата ще се усмихне

През огледалото смеха й ще кънти,

На моята кръв – въмпирясала

ела сестрице и се наслади!

... без коментар съм.

от вашето поетическо изкуство. от името на жанет 45 бих искал да ви предложа контракт за издаване на първата ви стихосбирка.

има развитие или халюцинирам :потъркочички: ако поработиш още малко върху тва и му изгладиш ръбовете на всеки 2 от 3 стиха, в които 4етящият човек се спъва постоянно, и махнеш почти сичко от побеляването натам, направо няма да те позная :ококор:

И :потъркочички: защото винаги ме забавлявате адскимного.
Както казах и преди - възхищавам ви се и се мъча да достигна вашето равнище на образованост и интелигентност, ама :истрисълзичка: все немога и немога...
:(