Днес в градския транспорт обърках контролйора с просяк, защото той ми подаде молеща ръка в очакване на някоя и друга стотинка. Втренчи се в мен с влажен кучешки поглед и така замръзна за около 30  секунди, през които аз не го познах и го погледнах с недоверие и миловидо изражение, което казваше - "Нема, батка, и аз нямам."
В крайна сметка усъзнах какво е станало.
Човека се почувства глупаво, аз също.
Дадох му 60 стотинки на дребни - жълти и мръсностребристи. Той ми подаде билетчето, ама преди това го разкъса до половината.
И така до моята спирка - не се погледнахме в очите.