Събуждам се одавена от вятъра човешки,
житейски бури ... породени са от грешки.
Засаждам семенца - добри дела,
очаквайки в буйни ниви да прераснат,
но вместо в нива, те в блато се превръщат.
Сусаменото блато - доброто,
дето хората не връщат.
Заспивам, спя... в мечтите си
сънувам сбъднати копнежи...
Сега е лято - топло е в сусаменото блато.
Доброто, дето хората прегръщат,
а щом им е излишна помощати
от теб глава извръщат
и в собствените си клозети бавно давят се
и злобата повръщат.

---

Да поговорим за жестокостта в живота и нежността в смърта. . .