Гушна се в плетената жилетка и заспа… 
Приближи се до края на канапето , 
Там където беше тя. 

Бидейки мъдър обречен бе на самота.
Ти го гледаш.Но нищо от това, което виждаш не е самата истина. Не за друго - просо истината никога не е сама. Тя е вплетена с безброй благородни или подли лъжи, с премълчани чувства и извърнати погледи....

Живот на хавая - сефте.
Да се извратиш духом - е?
Да се ухилиш на страха си - келеме!

Лната осветява кървава постеля над земята...
и сърцането на вратата се надсмива над мрака и чака - тишината.
Ха-ха! През кашлица размся се края недовършен..

За каузата убиваш себе си, 
а след това убиец те наричат.
И съдят те,