Спрях.
Огледах се - видях морето.
Скрило се небето в сърцето,

Здравей...
Как спа... Нормално.А ти? И аз така.... кога се сабуди? ...ммм миналата неделя. И плакаха ли за теб? Да, плакаха, но не за мен, а за парите, който немога да им върна.
Хех... значи поне ще те запонят с нещо.

Някой никога ... а можеби всички винаги.... но не.
Търкаляща се презрамка разказва своята история... бельо без придружител се носи от вълните... в онази красва бясна вечер, в която минало настояще и бъдеще се сливаха с мечтите... да.....