Тука ми е мене болката. 
Събрана като със стара метла, 
от млада циганка купена. 

Чувах звукът от скърцането на клепачите стържещи по зеницата ми. Усещах как студеният въздух се мята по спомените ми, главата ми се изпразваше, после пак се пълнеше с черни мисли поосветени от зимата.
 Отблясъците на снега разплакваха так...

Болки в гърлото, световъртеж, главоболие, кашлица и високо кръвно налягане. 
От кога не сте спали?
 Мисля, че дълбоко в себе си дремете като Снежанка, която чака принцът да я събуди с целувка.

И когато се спря
 за да се порадва на изкачените върхове.
Тя видя след себе си купища и купища мъртви души,

Вятъра скита по слепите мисли 
на душевно осакатените.
Един убит замина между редовете.