Прас!
Светна ми изведнъж все едно някой невидим  хлапак ме удари с влажен парцал по лицето. Събудих ли се или заспах – не ми е ясно... но беше интригуващо. Стоях и гледах ледунките по скалата, които като зъби на акула окрасявах...

До старият исъхнал дъб
стоеше рибата, опъната по гръб
поклащаше й вятъра хрилете,

По улица "Господна"
до съща "номер шест"
вървят един до друг творец и разрушител.