Оплаквам си мъката - както си я чувствам
 
Очите му ме плашеха...

Като капка дъжд се давя в себе си,
от сянката си образ блед уж огледален....
косите ми, сега от вятъра се движат 

Събуждам се одавена от вятъра човешки,
житейски бури ... породени са от грешки.
Засаждам семенца - добри дела,

Две ръце докосват се едва
през телена ограда овладяна от студа.
Но те не спират -доверяващи се на страстта

И какво става,когато той... 
 
...не вижда по-далече от носа си?